Грегор и проклятието на топлокръвните

Начало книги

Грегор се взираше в огледалото в банята цяла минута, преди да събере смелост. После бавно разви свитъка и вдигна изписаната на ръка страна към стъклото. В отражението прочете първата строфа от стихотворението, озаглавено „Кървавото пророчество”.

Както винаги, от прочетеното му стана лошо.

На вратата се почука.

— Бутс трябва да отиде до тоалетната! — съобщи осемгодишната му сестра Лизи.

Грегор пусна горния край на свитъка и той се нави на руло. Бързо го пъхна в задния джоб на джинсите и дръпна суичъра си надолу, за да го скрие. Все още никой не знаеше за това ново пророчество и нямаше намерение да им казва, докато не станеше абсолютно необходимо.

Преди няколко месеца, точно около Коледа, той се завърна вкъщи от Подземната страна — мрачен, разкъсван от войни свят на километри под Ню Йорк. Там живееха грамадни говорещи плъхове, прилепи, паяци, хлебарки и най-различни други огромни създания. Имаше и хора — с бледа кожа и виолетови очи, които бяха слезли под земята в началото на седемнайсети век и бяха построили каменния град Регалия. Жителите на Регалия вероятно все още спореха дали Грегор е предател или герой. При последното си пътуване той отказа да убие бялото плъхче, наречено Гибелния. За много долноземци това беше непростимо, защото бяха убедени, че някой ден Гибелния ще причини пълното им унищожение.

Читать дальше →