Грегор и гибелното пророчество

Начало книги

Грегор отвори очи и ясно усети, че някой го наблюдава. Огледа малката си стаичка, като се мъчеше да не помръдва. По тавана нямаше нищо. На скрина — нищо. После я видя — седеше на перваза, неподвижна, освен ако не се броеше лекото потрепване на антенките ѝ. Хлебарка.

— Само си търсиш белята — каза ѝ тихо той. — Искаш майка ми да те види ли?

Хлебарката потри пипалата си едно в друго, но не направи опит да избяга. Грегор въздъхна. Посегна към старото бурканче от майонеза, в което си държеше моливите, изпразни го върху леглото и с едно ловко движение захлупи хлебарката под него.

Дори не му се налагаше да стане, за да го направи. Спалнята му всъщност не беше истинска спалня. Вероятно беше предвидена за нещо като килер. Eдиничното легло на Грегор едва се побираше вътре, така че вечер той просто влизаше през вратата и пропълзяваше до възглавницата си. На стената срещу долния край на леглото имаше малка ниша с място точно колкото да побере тесен скрин, макар че чекмеджетата можеха да се отварят само на двайсетина сантиметра. Налагаше му се да си пише домашните, седнал с кръстосани крака на леглото, с клипборд на коленете. И липсваше врата. Но Грегор не се оплакваше. Имаше си прозорец, който гледаше към улицата, таванът беше хубав и висок и разполагаше с повече лично пространство от всички други в апартамента. Никой не влизаше много-много в стаята му… ако не се брояха хлебарките.

Читать дальше →