Грегор Горноземеца

Начало книги

Грегор притискаше лице към мрежата на прозореца от дълго време и сега усещаше, че челото му е станало на квадратчета. Прокара пръсти по тях и устоя на порива да нададе крясък като някой първобитен пещерен човек. Надигаше се в гърдите му — онзи протяжен гърлен вой, запазен за истински спешни случаи — като например когато се натъкнеш на саблезъб тигър без бойната си тояга или огънят ти изгасне по време на Ледената епоха. Той отвори уста и си пое дълбоко дъх, а после пак отчаяно блъсна глава в мрежата и тихо възкликна:

— Ааргх!

А и все едно, какъв беше смисълът? Това нямаше да промени нищо. Нито горещината, нито скуката, нито безкрайното лято, простиращо се пред него.

Помисли си дали да не събуди Бутс, двегодишната си сестричка, просто за да се поразсее, но я остави да спи. Поне на нея ѝ беше добре в спалнята, която делеше със седемгодишната им сестра Лизи и баба им. Това беше единствената стая с климатик в апартамента. В наистина горещите нощи Грегор и майка му разстилаха завивки и спяха на земята, но с петима души в стаята не беше прохладно, само леко задушно.

Читать дальше →