Знакът на жрицата

Начало книги

Насред покритите с пирей възвишения лежаха три ниски каменни къщи. Един тесен път, не по-широк от колелото на каруца, се извиваше в дъга покрай тях, но тук почти нямаше какво да те накара да отбиеш, освен ако не си любител на пирея, небето, хвойната и пасящите овце. Въпреки това в малкия двор между къщите беше спрял търговски фургон, а освен овцете, зад каменната ограда се разхождаха две мулета и четири коня. После се появихме ние — мама, аз и Салан Кензи. Харалс Стед от доста време не бе имал толкова гости наведнъж.

Червеното голямо слънце хвърляше палещите си лъчи по върха на хълма. Денят бе топъл, а времето все още приятно. От каруцата бе опънат брезентов навес, а под него седяха трима мъже и играеха карти върху буре за бира. На него имаше още самун хляб, три халби и парче тъмен мазен салам. На пръв поглед всичко напомняше за приятна вечер на площада пред селската кръчма. Едва след като човек се загледаше, виждаше, че единият крак на търговеца бе вързан за колелото на фургона с дълга тънка верига.

Читать дальше →