Войната на жриците

Начало книги

„Казвам се Давин. Казвам се Давин. Казвам се Давин“.

Не спирах да си го повтарям, отново и отново. Стараех се да не забравя смисъла, който тази дума носеше: брат на Дина, син на мама, другар на Барутлията. И на Нико. Човешко същество. А не…

„… твоето име е Убиец.“

… опитвах се да не слушам гласовете, които ми шептяха в мрака, докато се унасях в сън.

„… твоето име е Убиец… твоето име е Страхливец… страхлив и зъл… зъл и страхлив.“

Изправих се в леглото. Дланите ми бяха мокри от пот. Хванах се за главата, сякаш очаквах всеки момент да ме ударят, но знаех много добре, че не можех да заглуша гласовете. Те бяха вътре в мен. Бяха се промъкнали в душата ми, бяха се впили в тялото ми през дългите дни и нощи, докато ме държаха заключен в Залата на шепота, заобиколен от каменни лица с празни очи и зяпнали усти, които шептяха ли шептяха, безспир, часове наред, докато накрая ти се искаше да си мъртъв, за да не можеш да ги чуваш.

Читать дальше →