Дъщерята на жрицата

Начало книги

Честно казано, не беше Сила виновна, че един дракон ме ухапа по ръката. Беше чисто и просто съвпадение, че тя ме замери с кофа, пълна със суроватка, точно в деня, когато се появи конникът от Дунарк. Но всеки път, когато усетя болка в лявата си ръка, си спомням с копнеж за Липовата къща, за крушите и кокошките, които гледахме там… И отново ме хваща яд на Сила.

Сила беше дъщеря на мелничаря, единствено момиче в рояка от шест деца. Може би затова бе толкова непоносима. Ако Сила решеше, че иска филия, намазана с мед, копринена панделка за коса или пък комплект фигурки „Принц и дракон“, тя само поглеждаше с молещи очи и заговаряше със сиропеносладък глас. Очите й бяха сини като метличина, а на всяка от бузите й имаше трапчинка. Бащата на Сила беше като пластилин в ръцете й. А ако някой я закачеше или дръзнеше да се изпречи на пътя й, тя веднага изпяваше на двама от братята си. Те всички работеха в мелницата още от малки, бяха заякнали и подмятаха чувалите, сякаш бяха пълни с пух, а не с пшеница или брашно. Никой не гореше от желание да се бие с тях, дори и по-големият ми брат Давин, а той не бе от страхливите.

Читать дальше →