Погрешен удар

Начало книги

Гробището гледаше към училищен двор.

Майрън подритна буца пръст с върха на обувката си.

Тук все още нямаше надгробен камък, а само метална маркировка, на която бе поставена обикновена картичка с име, напечатано с главни букви. Той поклати глава. Защо стоеше тук като в банален телевизионен филм? Майрън си представи как точно щеше да бъде разиграна подобна сцена. Проливен дъжд щеше да се стича по гърба му, но той щеше да е прекалено тъжен, за да го забележи. Главата му щеше да е сведена, в очите му да блестят сълзи. Вероятно една от тях щеше да потече по бузата му и да се слее с дъжда. Щеше да се чува сърцераздирателна музика. Камерата щеше да се отдалечи от лицето му и бавно да се отдръпне назад. Бавно, много бавно, показвайки отпуснатите му рамене, все по-силния дъжд, множеството гробове и пълната липса на други хора. Все още отдръпвайки се назад, камерата щеше да покаже и Уин, лоялния партньор на Майрън, застанал встрани от него в пълно мълчание, за да даде на приятеля си време да потъгува. Внезапно образът щеше да замръзне, а името на продуцента да проблесне на екрана с големи жълти букви. Леко колебание, преди да започнат да убеждават зрителите, че трябва да останат пред телевизора, за да видят сцени от следващата серия. После прекъсване за реклама.

Читать дальше →