Изгубена завинаги

Начало книги

— Не знаеш тайната й — заяви Уин.

— А трябва ли?

Уин сви рамене.

— Нещо лошо ли е? — попитах аз.

— Много — отвърна Уин.

— В такъв случай не бих искал да я знам.

Два дни преди да узная тайната, която тя бе кътала години наред — на пръв поглед нещо съвършено лично, но което не само щеше да опустоши нас двамата, а щеше завинаги да промени света — Териса Колинс ми позвъни по телефона в пет сутринта и ме накара да прескоча от един квазиеротичен сън в друг. Каза само:

— Ела в Париж.

Не бях я чувал от седем години, по трасето имаше смущения, а тя не си направи труда да ми каже здравей, нито изрече нещо вместо увод. Потръпнах и попитах:

— Териса? Къде си?

— В уютен хотел на левия бряг. Ще ти хареса. Довечера в седем има полет на Ер Франс.

Седнах в леглото. Териса Колинс. В главата ми нахлуха спомени — греховно оскъдните й бикини, онзи частен остров, слънцето, обливащо пясъка на плажа, погледът й, който можеше да събуди и мъртвец, греховно оскъдните й бикини.

Читать дальше →