Дом

Начало книги

Момчето, което беше изчезнало преди десет години, се появява.

Не си падам по истериите, нито дори по чувството, наречено удивление. За своите четиридесет и няколко години съм видял доста. Случвало се е за малко да ме убият — както и да убия. Виждал съм извращения, каквито повечето хора биха се затруднили, направо не биха успели да проумеят — някои дори биха стигнали дотам да твърдят и че аз самият съм причинил немалко такива. През годините се научих да владея чувствата си, а още по-важното — и реакциите си в напрегнати и рискови ситуации. Може и да действам с бързина и насилие, но действията ми неизменно се отличават с определено ниво на обмисленост и устременост.

Тези качества, така да се каже, неведнъж са спасявали мен и важните за мен хора.

И въпреки това си признавам, че когато виждам момчето за първи път — всъщност той сега е тийнейджър, нали така? — усещам как пулсът ми започва да препуска. В ушите ми отеква туптене. Преди да осъзная, ръцете ми се свиват в два юмрука.

Читать дальше →