Виртуални вандали

Начало книги

Небето беше ясно и безоблачно, белязано само от тънките бели дири на преминаващия отгоре самолет. Мат Хънтър присви кафявите си очи, взирайки се от мястото си на стадион „Кемдън Ярдс“. „Сигурно всеки момент ще изключи двигателите“, помисли си той.

Един лакът в ребрата го върна обратно на земята.

— Чудни места си избрал, умнико — оплака се Анди Муур. — Направо ще се изпържим тук. — Русолявото момче прокара ръка по светлата кожа на лицето си. — Някой да носи крем против изгаряне?

— Този път нямаш късмет, младши. — Дейвид Грей нави ръкавите на ризата си, показвайки яки, мускулести ръце. — Защитата ми срещу слънчевите лъчи се дължи на африканските ми предци. — Той обаче също се въртеше на мястото си. — Смятах, че след като са обновили това място, ще поставят и по-удобни седалки.

Лийф Андерсън се облегна назад.

— Тук, където седя, е достатъчно удобно.

Мат го изгледа. Мястото на Лийф всъщност беше запълнено с холограма. В действителност Лийф се намираше в апартамента на родителите си в Ню Йорк, без съмнение изтегнат в някое скъпо кресло, свързано с компютър. Имплантанти под кожата му го свързваха с глобалната Мрежа, позволявайки по този начин образът му да се вижда тук в Балтимор, и той да наблюдава всичко, което се случва на стадиона, отдалечен на почти 350 км.

Читать дальше →