Компютърна полиция

Начало книги

Стаята беше без прозорци, като онези, които можеха да се видят в хиляди административни сгради. Светът беше станал напълно виртуален, по желание на обитателите всяка стена можеше да се превърне в прозорец. Обаче присъстващите в тази стая, изглежда, нямаха и най-малко желание да създават дори илюзията за прозорци, а може би не им харесваше самото основно предназначение на прозореца — да се гледа отвън навътре и обратно. Стените бяха голи и напълно слепи, въпреки че излъчваха студена, мека, бяла и равномерна светлина над голямата лъскава, черна маса в средата и над петимата мъже, седнали в единия й край.

Бяха облечени в костюми. Реверите и вратовръзките на някои бяха по-тесни, а на други по-широки, но дори и тези малки указания за възрастта и модните им предпочитания ги правеха съвсем различни един от друг. Иначе вратовръзките на всички бяха в убити тонове, ризите бели или в бледи цветове, без никакви монограми и шарки. Външният вид на тези мъже не ги отличаваше с нищо и те използваха тъкмо тази незабележимост за прикритие.

Читать дальше →