Трите карти

Начало книги

Стрелецът се събуди от странния сън, състоящ се от един-единствен образ: този на Моряка от колодата за таро, която мъжът в черно бе раздал (или поне се бе престорил, че раздава), за да предскаже нерадостното му бъдеще.

„Той се дави, Стрелецо — казваше човекът в черно, — и никой не му хвърля въже. Това е Джейк, момчето.“

Но това не бе кошмар, а приятен сън. Приятен, защото той се давеше, а това означаваше, че съвсем не е Роланд, а Джейк. Мисълта донякъде го утешаваше, защото предпочиташе да се удави като Джейк, отколкото да живее като самия себе си, като човека, предал едно дете заради някаква фикс-идея.

„Добре, добре, ще се удавя“ — каза си Стрелецът, заслушан в шума на вълните. Но това не бе ревът на морската бездна, а острият звук на камъни, носени от водата. Той ли бе Морякът? Защо тогава сушата бе толкова близо? Нима не бе стъпил на твърда земя? Струваше му се…

Леденостудената вода заля ботушите му и го намокри чак до кръста. Едва тогава отвори очи, напълно събуден, но не от замръзналите си слабини, нито от предчувствието за надвиснала опасност, а от мисълта за револверите… неговите револвери и дори нещо по-важно, патроните. Оръжието щеше лесно да се разглоби, избърше, смаже и сглоби отново; но мокрите патрони бяха като мокри клечки кибрит — можеха да станат неизползваеми.

Читать дальше →