Стрелецът

Начало книги

Това бе най-великата от всички пустини, огромна, разпростряла се сякаш на цели светлинни години под небето. Бяла, ослепително бяла, безводна и безлична, с изключение на забулените в облаци планини, които се издигаха на хоризонта, и дяволската трева, която причиняваше сладки блянове, кошмари и смърт. Тук-там надгробен камък бележеше вярната посока, защото изоставеният път, който прорязваше дебелия слой хумус, някога беше оживено шосе, по което се движеха дилижанси. Оттогава светът се бе променил, беше опустял.

Стрелецът следваше пътя неотклонно, без да бърза, но и без да губи време. Голям мех за вода висеше на кръста му като огромна наденица. Беше почти пълен.

Стрелецът бе практикувал khef в продължение на много години и бе достигнал пето ниво. На седмо или осмо ниво нямаше да изпитва жажда; щеше да наблюдава обезводняването на собственото си тяло с безпристрастен клиничен интерес и да навлажнява устните си само когато разумът му нареди. Но бе едва на пето ниво. Затова беше жаден, макар че можеше да издържи още дълго без вода. В известен смисъл това му доставяше удоволствие. Беше романтично.

Читать дальше →