Тъмната кула

Начало книги

Навремето татко Дон Калахан беше католическият свещеник на градче, наречено Сейлъмс Лот, което вече не фигурираше на нито една карта. На него обаче не му пукаше особено. Отдавна бе престанал да отдава значение на това кое е реално и кое — не.

Сега този някогашен свещеник държеше езически предмет в ръката си — миниатюрна костенурка, направена от слонова кост. На клюнестата й муцуна имаше пукнатина, а на черупката й — драскотина във формата на въпросителен знак, ала във всяко друго отношение статуетката бе изключително красива.

Красива и могъща. Калахан имаше чувството, че от нея струи електрически ток.

— Колко е прекрасна — прошепна той на момчето до него. — Това костенурката Матурин ли е? Тя е, нали?

Момчето се казваше Джейк Чеймбърс — то бе извървяло дълъг път, за да се върне почти до началната точка на пътешествието си, което бе започнало тук, в Манхатън.

— Не знам — рече хлапето. — Тя я нарича skölpadda. Навярно ще ни помогне, ала едва ли ще убие опустошителите, които ни чакат там. — Той кимна към „Дикси Пиг“, чудейки се дали бе имал предвид Сузана или Мия, когато бе употребил местоимението за женски род. Преди щеше да каже, че няма никакво значение, защото двете жени бяха здраво впримчени една в друга. Сега обаче нещата бяха различни… или съвсем скоро щяха да се променят.

Читать дальше →