Работилницата на дявола

Начало книги

Високият капитан от морската пехота стоеше до красивата си съпруга и гледаше прясно изкопания гроб. Месинговите копчета на униформата му блестяха на ярката слънчева светлина на Южна Калифорния. Гърдите му бяха окичени с медали от Пустинна буря. Сребърната звезда беше доказателство за смелостта му в сраженията.

Свещеникът говореше за неизбежността на смъртта.

— Господ има Божи замисъл за всеки от нас…

Морският пехотинец не откъсваше очи от ямата в земята и не обръщаше внимание на съчувствените погледи на присъстващите. Макар да беше герой от битки, снажният, хубав млад мъж не можеше да спре да плаче. Раменете му се тресяха, а гърдите му се повдигаха от тежки въздишки.

Щом свърши проповедта, свещеникът направи знак на младия капитан да пристъпи напред и да произнесе прощалното слово на дъщеря си, но Крис не помръдна. Стоеше неподвижен, приковал очи в пръстта, и ридаеше неудържимо.

— Много е тежко — състрадателно каза свещеникът. — Напълно ви разбираме.

Читать дальше →