Тайната на остров Пайн

Начало книги

Златистото петно прескочи планшира на малката лодка точно в мига, когато носът срещна скалистия бряг. То удари водата с плисък и запори прибоя с вдигната като триумфален вимпел опашка. Когато стигна сушата, ретривърът се изтръска и капките полетяха като диамантени парченца из свежия въздух. Кучето погледна назад към скифа и залая двойка чайки надолу по брега, които литнаха изплашени. Като реши, че неговите другари се бавят прекалено, то се стрелна в близкия гъстак и лаят му започна да затихва в гората, която покриваше големия едва километър остров.

— Амелия — извика Джими Рониш, най-малкият от петимата братя в лодката.

— Нищо няма да й стане — успокои го Ники, прибра греблата и взе въжето на носа. Той беше най-големият от момчетата на Рониш.

Избра мига на скока си със съвършена точност и се приземи на каменистия бряг, когато вълните се отдръпнаха. След три дълги крачки се оказа над границата на прилива от плавеи и съхнещи кафяви водорасли и нави въжето около избелялото от слънцето и солта парче дърво, покрито с изрязани напряко инициали. Опъна въжето, за да издърпа на сигурно място дългата четири и половина метра лодка, и я върза.

Читать дальше →