Джунглата

Начало книги

Гъста мъгла изпълваше долината и се стелеше по околните планини. Върховете, заобиколени от носената от лек ветрец бяла пелена, сякаш дишаха. Долу на земята гъстите гори бяха по-скоро форми и силуети, отколкото отделни дървета. По килима от листа и борови иглички не припкаха животни, не се чуваха и викове на птици. Всичко беше потънало в призрачно мълчание. Дори армейските коне бяха потиснати от това непроницаемо униние. Единственото, което издаваше тяхното присъствие, беше глухото чаткане на копито от време на време.

Слънцето започна бавно да изгаря мъглата и така, сякаш се издигаше от дълбините, най-горната част от покрива на крепостта се показа от бялата пелена и на човек му се струваше, че се рее над земята: Покривът от червени глинени керемиди блестеше от влага. Следващите, които щяха да се покажат, бяха извисяващите се около града стени. Зъбците им стърчаха подредени като драконови зъби. От известно разстояние лесно се различаваха пазачите, патрулиращи по стените с дълги копия, метнати небрежно на рамената. Знаеха, че армията на Великия хан е наблизо, но бяха спокойни, защото укрепленията на града бяха повече от достатъчно.

Читать дальше →