Пираня

Начало книги

„Рорайма“ се носеше към Апокалипсиса.

Първи офицер Елъри Скот стоеше на мостика на канадския товаро-пътнически кораб и се взираше през сивия снеговалеж, по-мръсен от всичко, което бе виждал и през най-опушените и пълни със сажди зимни дни в Лондон. Макар да бе шест и половина сутринта, лъчите на изгряващото слънце не успяваха да проникнат през пепелта, стелеща се над пристанището на Сен Пиер. Очертанията на „Малкия Париж на Западните Индии“, както беше известен търговският център на Мартиника, наподобяваха не толкова на процъфтяващо селище с население от трийсет хиляди, колкото на размазан импресионисти акварел като онези, станали напоследък модни в карибския град.

Скот разсеяно поглади сребристите си бакенбарди и се обърна към вулкана Мон Пеле, надвиснал над пристанището. Макар по принцип да беше весел човек, който се харесваше както на офицерите и моряците, така и на пътниците, днес лицето му бе леко смръщено и тревожно. Беше моряк от двайсет години, пътувал с какви ли не товарни кораби през всякакви свирепи бури и гигантски вълни, но дори корав морски вълк като него не бе виждал нещо толкова зловещо и будещо страх като планината, извисяваща се само на пет километра на север. От недрата й на редовни интервали се изтръгваше продължителен грохот, сякаш някъде вътре се криеше огромен звяр.

Читать дальше →