Призрачният кораб

Начало книги

Движеха се насред нищото или поне така се струваше на главен инспектор Робърт Суон от Дърбанското поли­цейско управление.

По тъмното като мастило небе нямаше и следа от луна. Суон седеше на седалката до шофьора в камион, конто буботеше по един прашен път северно от Дърбан. Фаровете на големия „Пакард“ хвърляха треперлива жълтеникава светлина, която шареше напосоки и почти осветяваше пътя. Суон не успяваше да зърне повече от четиресет метра напред.

- Колко остава до чифлика? - обърна се той към слабоватия жилав мъж на име Морис, който седеше до него и шофьора.

Морис погледна часовника си, приведе се към шофьора и се взря в скоростомера, после хвърли око към картата в скута си и пресметна нещо наум.

- Скоро би трябвало да сме там, инспекторе. Не повече от десетина минути.

Инспекторът кимна и се хвана за дръжката на вратата, защото пътят отново стана неравен и машината здравата се раздруса. Пакардът бе известен като „тритонка“, пос­леден модел, докаран от Америка специално за Дърбанското полицейско управление. Всъщност той беше един от първите им автомобили. Стовариха го от кораба с ръчно преправено предно стъкло и кабинка, а неколцина предприемчиви работяги от новосформирания отдел по моторизиран транспорт сглобиха рамка за каросерията и опънаха отгоре ѝ платнище. Но въпреки това камионът не стана по-удобен.

Читать дальше →