Часът нула

Начало книги

Между двете огромни метални колони прескочи голяма синьобяла искра и тъмната пещера се разтресе от гръмотевица. Вместо да изчезне, блещукащият заряд се разцепи на две и двата потока плазма започнаха да обикалят около всяка от колоните. Движеха се като пламъци, хукнали след вятъра, летяха край колоните и се виеха нагоре към огромния метален купол. Когато го достигнаха, потоците се завихриха заедно като ръкави на спираловидна галактика и отново се съединиха, за да изчезнат с една последна ослепителна искра.

Възцари се мрак.

Във въздуха се носеше силен мирис на озон.

В пещерата група мъже и жени стояха неподвижно, зас­лепени от яркия блясък. Мълниите бяха впечатляващи, но всички вече бяха виждали електричество и всички, от първия до последния, очакваха нещо повече от демонстрацията на обикновен електричен разряд.

– Това ли е всичко? – чу се дрезгав глас.

Това беше гласът на бригаден генерал Хал Кортланд, як и набит мъж, а въпросът му беше отправен към ­трийсет и осем годишния Дениъл Уотърсън – строен русокос мъж с очила, който стоеше до контролното табло на огромната машина, предизвикала изкуствената гръмотевица.

Читать дальше →