Сянката на хегемона

Начало книги

Когато Петра Арканян се върна у дома, нищо в Армения не изглеждаше наред. Планините бяха величествени, разбира се, но тя пазеше съвсем смътни спомени за тях. Едва когато стигна в Маралик, започна да вижда познати неща. Баща й я взе от Ереван, а майка й бе останала вкъщи с единайсетгодишния й брат и новото бебе — очевидно заченато още преди облекчаването на режима за контрол над раждаемостта след края на войната. Сигурно бяха гледали Петра по телевизията. Докато се кандилкаха с бричката по тесните улички, баща й започна да се извинява:

— Сигурно няма да се впечатлиш много, Петра… след като си видяла света.

— Не съм видяла чак толкова много, татко. Във Военното училище няма прозорци.

— Имам предвид космодрума, столицата, всички важни личности и прекрасни сгради…

— Не съм разочарована, татко.

Трябваше да излъже, за да го успокои. Държеше се, сякаш й е подарил Маралик и не е сигурен дали подаръкът й харесва. Тя също не знаеше. Военното училище не й харесваше, но там беше свикнала. Нямаше как да свикне с Ерос, но го търпеше. Как би могла да не хареса място като това, с открито небе и свободни хора.

Читать дальше →