Сянката на марионетките

Начало книги

На Бийн донякъде му харесваше да е по-висок, въпреки че един ден това щеше да го убие.

А според скоростта на растежа му смъртта щеше да настъпи по-скоро рано, отколкото късно. Колко ли му оставаше? Година? Три? Пет? Костите му все още се развиваха като детски — растяха, удължаваха се, дори главата му ставаше по-голяма. Също като при бебетата фонтанелата му беше мека.

Процесът изискваше постоянно нагаждане, защото с всяка следваща седмица ръцете му стигаха по-далеч, щом ги протегнеше, или пък се спъваше в стълбища и прагове. Краката му станаха по-дълги, правеше по-големи крачки и спътниците му трябваше да забързат ход, за да не изостават от него. Когато провеждаше учение с войниците си — елитната рота, която се явяваше цялата военна сила на Хегемонията — вече можеше да тича пред тях или да крачи по-бързо.

Отне му много време да спечели уважението на хората си, а сега вече, благодарение на високия му ръст, те буквално гледаха на него като на висшестоящ.

Читать дальше →