Търпението на паяка (Комисарят Монталбано нарушава правилата)

Начало книги

Книгата е преведена с помощта на субсидия за превод, отпусната от Министерството на външните работи на Италия.

Събуди се внезапно, задъхан и подгизнал от пот. Няколко секунди не успя да се ориентира къде се намира, но лекото и равномерно дишане на Ливия, която спеше до него, го върна в познатите и вдъхващи му спокойствие измерения. Беше в спалнята си у дома. Леденият като острие бодеж, който усети в раната на лявата си ръка, го беше изтръгнал от съня. Нямаше нужда да поглежда часовника върху нощното шкафче, за да разбере, че бе три и половина през нощта, макар че, ако трябва да бъдем още по-точни, бе три часа, двайсет и седем минути и четирийсет секунди. Тази ситуация се повтаряше от двайсет дни — толкова бяха минали от онази нощ, когато Джамил Зарзис, трафикантът на деца от арабските страни, го беше ранил. Секунди по-късно в престрелката Монталбано беше убил трафиканта. Двайсет дни, но сякаш точно в този момент времето беше спряло. „Цък“, бе щракнал някакъв механизъм от онази част на главата му, в която се измерваха отминаващите часове и дни. „Цък“ — и оттогава, ако спеше, се събуждаше, ако будуваше — всичко около него замръзваше по мистериозен и недоловим начин, като в стопкадър. Знаеше много добре, че по време на този светкавичен дуел и през ум не му бе минала мисълта да погледне колко е часът, но въпреки това си спомняше много добре как в мига, в който куршумът, изстрелян от Джамил Зарзис, се забиваше в плътта му, един безличен глас вътре в него, глас на жена, леко металически, като тези, които се чуват по гарите или в супермаркетите, бе казал: „три часът, двайсет и седем минути и четирийсет секунди“.

Читать дальше →