Гласът на цигулката

Начало книги

Комисар Монталбано се убеди, че денят нямаше да е кой знае какво, веднага щом отвори капаците на прозорците в спалнята си. Навън все още беше нощ, до утрото оставаше поне още час. Мракът вече не беше толкова гъст и позволяваше да се види покритото с плътни дъждовни облаци небе, а отвъд светлата плажна ивица — морето, което изглеждаше като пекинез. От деня, в който едно дребно куче от тази порода, цялото в панделки, след яростното си джафкане, представено като лай, го беше ухапало болезнено по прасеца, Монталбано наричаше така морето, когато то се вълнуваше от кратките и студени пориви на вятъра, които предизвикваха безброй малки вълни, обкичени със смешни яки от пяна. Настроението му се влоши и от това, което трябваше да върши сутринта — да отиде на погребение.

Предната вечер, след като намери в хладилника съвсем пресните хамсии, закупени от домашната му помощница Аделина, ги беше излапал с наслада. Те бяха подправени с много лимон, зехтин и прясно смлян черен пипер. Тъкмо се беше справил с тях, едно телефонно обаждане развали всичко.

Читать дальше →