Екскурзия в Тиндари

Начало книги

Осъзнаваше, че е буден, заради факта че разумът му функционираше логично, без да следва абсурдния лабиринт на съня. Чуваше равномерния плясък на морските вълни и усещаше как от ранното утро ветрецът нахлува през отворения прозорец. Продължаваше обаче упорито да държи очите си затворени, защото знаеше, че цялото лошо настроение, което измъчваше душата му, щеше да експлодира навън веднага щом ги отвореше, принуждавайки го да прави или говори щуротии, за които по-късно щеше да му се наложи да се покае.

До ушите му достигна подсвиркването на някакъв човек, който вървеше по плажа. В този час, разбира се, не можеше да бъде друг освен някой, който отиваше на работа във Вигата. Мелодията му звучеше познато, но не си спомняше нито заглавието, нито думите й. Впрочем какво значение имаше? Никога не успя да се научи да свири с уста. Заради това негово неумение да свирука в началното училище беше любимата жертва на своите съученици, майстори в изкуството да подсвиркват като овчари, моряци, планинари, добавяйки дори собствени вариации. Съучениците! Ето какво му беше докарало тази толкова зле прекарана нощ! Споменът за съучениците и прочетената във вестника малко преди да си легне новина, че господин Карло Милитело, който все още нямаше навършени петдесет години, е назначен за президент на втората най-важна банка на острова. Вестникът отправяше своите най-сърдечни благопожелания към новоизбрания президент. Беше публикувана и снимката му, естествено, със златни очила, марков костюм, безупречна риза и твърде изискана вратовръзка. Успял човек, човек на реда, защитник на големите ценности (повече на тези от борсата, отколкото на семейството, отечеството и свободата).

Читать дальше →