Итън Бранд (Глава от несполучлив роман)

Начало книги

Една вечер Бартрам варджията, груб, набит мъж, изпоцапан с дървени въглища, седеше и наблюдаваше варницата си, а синчето му си играеше, строейки къщички от мраморните парчета, пръснати наоколо, когато под тях от склона на хълма се разнесе силен смях — не весел, а тежък, дори тътнещ, като че вятър бе разклатил клоните в гората.

— Тате, какво е това? — попита момченцето, като остави играта и се сгуши в скута на баща си.

— Сигурно е някой пиян — отвърна варджията, — веселяк, излязъл от селската кръчма, който не се е осмелил да се смее много силно вътре, за да не събори покрива. И ето го сега, тук в подножието на Грейлок, се тресе от смях.

— Но, тате — отвърна детето — то бе по-чувствително от възрастния недосетлив селяк — той не се смее като щастлив човек. Затова звукът ме плаши.

— Не бъди глупак, дете! — извика сърдито баща му. — Струва ми се, че от тебе никога няма да стане мъж. Твърде много си се метнал на майка си. Знам, че се стряскаш и от шумоленето на листата. Слушай! Веселякът идва. Сега ще видиш, че никак не е страшен.

Читать дальше →