Алената буква

Начало книги

За голямо учудване на автора и (ало му бъде разрешено да се изрази така, без с това да обиди още някого) до голяма степен за негова забава описанието на чиновническия живот в увода му към „Алената буква“ предизвика небивали вълнения в почтените среди около него. Наистина те едва ли биха били по-бурни, ако да бе той изгорил митницата и изгасил последната й тлееща главня в кръвта на дадена многоуважавана личност, към която, да речем, е хранел особена ненавист. Тъй като общественото неодобрение би му тежало твърде много, ако съзнаваше, че го заслужава, авторът, с ваше позволение, би искал да каже, че е препрочел внимателно въпросните страници с цел да поправи или изхвърли всичко неуместно и да направи каквото може, за да изкупи злодеянията, в които бе обвинен. Но на него му се струва, че онова, с което се отличава разказът му, са преди всичко искреният и неподправен беззлобен хумор и точността, с която чистосърдечно е предал впечатленията си от личностите, описани там. Колкото до враждебност или каквото и да било злонамерено чувство от личен или политически характер, то авторът категорично отхвърля да е имал такива мотиви. Друг е въпросът, че би могло да се мине изобщо и без това описание и че от това нито читателите, нито книгата биха пострадали; но след като вече го е написал, авторът счита, че то не би могло да бъде по-издържано в дух на нравственост и доброжелателство, нито пък че би могъл да прибави нещо повече към неговата правдивост.

Читать дальше →