Плячката

Начало книги

Мислехме, че най-накрая сме им се изплъзнали, но сме грешали. В същата онази нощ те се връщат и ни погват отново.

Чуваме група ловци само няколко минути преди да са достигнали брега на реката: под нощното небе се носят яростни крясъци, груби и остри като натрошени стъкла под нечии боси крака. Конят се изправя рязко с разширени ноздри и се озърта. Напряга мускули и се втурва в галоп с прибрани назад уши, а бялото на очите му блести като две нащърбени луни в необятната тъмнина.

Ние шестимата сграбчваме чантите си и завързваме към привързаната към брега лодка, а под нас краката ни се тресат. Въжетата са опънати и треперещите ни пръсти не успяват да се справят с тях. Бен се опитва да приглуши собствените си ридания, Епап вече стои в лодката и сякаш е замръзнал от страх с наклонена назад глава, заслушан в шумовете от тяхното приближаване. Кичури от косата му стърчат напред като вдигнати за капитулация ръце, разбъркани при дрямка, в която не е бивало да се отпуска.

Читать дальше →