Ловът

Начало книги

Една от нашите беше открита в училището ми преди единайсет години. Дете на първия си ден в детската градина. Погълнаха я почти незабавно. Къде й беше умът? Може би внезапното (а винаги е внезапно) усещане за самота в дома й я беше довело в училище с погрешната идея, че ще открие компания. Учителката обявила, че е време за следобеден сън, и малката останала да стърчи, прегърнала мечето си, сама насред стаята, докато останалите деца се хвърлили към тавана с краката напред. В този миг с нея било свършено. Свършено. Със същия успех можеше да свали фалшивите си кучешки зъби и да се просне на земята, поднесла се за неизбежното пиршество. Останалите деца са се втренчили надолу с широко ококорени очи: Хей, какво си имаме тук? Казаха ми, че тя се разплакала с глас. Учителката стигнала първа до нея.

Появяваш се на училище едва след възрастта за детска градина, когато вече няма задължителен следобеден сън. Макар че пак можеш да бъдеш заловен най-изненадващо. Веднъж треньорът ми по плуване беше така ядосан заради апатичното представяне на отбора ни по време на училищно състезание, че принуди всички ни да подремнем в съблекалнята. Имаше си сериозно основание за това, разбира се, но основанието му едва не ме изобличи. Между другото, с плуването няма проблем, но не се захващайте с други спортове, ако не се налага. Защото потта издава. Потта е нещо, което се отделя, ако се загреете прекалено, появяват се капки течност, които наподобяват бебешко лигавене. Гадост, знам. Всички други остават свежи, чисти и сухи.

Читать дальше →