Окото на Ева

Начало книги

Това беше дървена барака.

Много малка къща с червени черчевета и светли завеси на прозорците. Той спря на известно разстояние, ослуша се, но не чу нищо друго, освен кучето, което ръмжеше до него, и тих повей в старите ябълкови дървета. Почака още малко, усети как влагата от тревата прониква в обувките, сърцето забавяше ритъм след преследването през градината. Кучето го гледаше в очакване и душеше в тъмнината. От огромната муцуна излизаше пара, ушите потрепваха, вероятно долавяше шумове отвътре, които той не можеше да чуе. Обърна се към вилата зад тях, там, където прозорците светеха топло и уютно. Никой не ги беше чул, дори кучето, докато лаеше. Долу на пътя стоеше колата му, двете колела на тротоара, вратата — отворена.

Тя се страхува от кучето, учуди се той. Наведе се и хвана нашийника, след което се приближи бавно към вратата. Такава малка къща едва ли има заден изход или пък ключалка. Сигурно се е усетила внезапно, в момента, в който вратата се е затворила — тя беше влязла право в капана. И нямаше изход. Нямаше никакъв шанс.

Читать дальше →