Който се страхува от мечки…

Начало книги

Между дърветата се процеждаше ослепителен лъч.

Шокът го накара да спре. Чувстваше се неподготвен. Стана от дюшека. Все още полузаспал, мина бавно през тъмната къща и стъпи на каменното стълбище. Слънцето го порази.

Прободе очите му като шило. Той рязко вдигна ръце да закрие лицето си, но светлината продължи да навлиза в хрущялите и костите му, проникна чак в тъмните дебри на черепа му. Вътре всичко стана ослепително бяло. Мислите се разлетяха във всички посоки, разпаднали се на атоми. Искаше му се да изкрещи, но това не му беше присъщо, смяташе го под достойнството си. Затова просто стисна зъби и застана неподвижно на стълбите. Всеки момент ще се случи нещо. Кожата на главата му се опъна, усети усилващо се гъделичкане. Разтреперан, той хвана главата си с две ръце. Очите му се раздалечиха, ноздрите му се разшириха и достигнаха големината на ключалки. Изстена тихо, опита се да се събере, но не можеше да спре отприщилата се стихия. Чертите му бавно се заличиха. Остана само гол череп, покрит с бяла, прозрачна кожа.

Читать дальше →