Не поглеждай назад

Начало книги

Рагнхил отвори внимателно вратата и надникна навън. На улицата нямаше движение, а вятърът, бродил сред къщите цяла нощ, най-сетне бе утихнал. Тя се обърна и издърпа детската количка през прага.

— Дори не хапнахме — съжали Марте.

Избута количката, за да й помогне.

— Време е да се прибирам. Ще ходим да пазаруваме — обясни Рагнхил.

— Да дойда ли после у вас?

— Разбира се. След като се приберем от магазина.

Рагнхил слезе на чакълестата настилка и започна да тика количката нагоре по баира. Количката не беше никак лека, затова момиченцето се обърна и я задърпа.

— Чао, Рагнхил.

Вратата се хлопна. Чу се отчетлив удар от дърво по метал. На излизане Рагнхил се затрудни с портата, но трябваше да я затвори плътно, иначе кучето на Марте щеше да избяга. То проследи внимателно действията й изпод градинската маса. Рагнхил се увери, че портата е хубаво затворена, и тръгна по пътя към гаражите. Можеше и да мине напряко между къщите, но с количката щеше да се забави много. Един съсед тъкмо затваряше вратата на гаража си. Усмихна й се и малко непохватно си закопча палтото с една ръка. Голямото му черно волво бръмчеше спокойно наблизо.

Читать дальше →