Пленници да не се взимат

Начало книги

Почуках и без да чакам отговор влязох в кабинета. Генералът седеше зад масивното дъбово бюро, втренчен намръщено в десетте вградени видеомонитора.

— Мой генерал, отвън чака пратеник от планетата Сарджар — докладвах аз. — Има уговорена аудиенция за единадесет часа. Вече е почти два.

— Нямам време за такива глупости — отвърна с пресипнал глас генералът. — Водя шест войни, имам да възстановявам три икономики, да потуша две въстания. Да не говорим за другите дипломатически ходове.

— Да го поканя ли? — и друг път бях чувал тези оплаквания.

Генералът кимна отсечено без да откъсва очи от екраните. Когато се върнах в приемната, освен нетърпеливия пратеник заварих и посланници от Мустазафин. Всички ме погледнаха нетърпеливо. Знаех какво си мислят — че дългото чакане е някакъв психологически трик. Да си мислят каквото искат.

— Генералът ще ви приеме веднага — обърнах се към пратеника от Сарджал. На лицето му се изписа надежда. Сигурно си мислеше, че стига да избере правилен подход към генерала и ще получи исканата от неговия народ отстъпка. Не исках да го разочаровам. От доста години служа при генерала и знам добре, че съдбата на планетата Сарджал вероятно е била решена преди много дни. Нищо не би могло да накара генерала да си промени решението.

Читать дальше →