Защото съгреших

Начало книги

— Падане. Помня как паднах.

Гледах към жената, към която се обръщах. Тя лежеше в леглото, свита на кълбо и така опънала върху себе си одеялото с картинки на Бъгс Бъни, че се виждаха само няколко кестеняви кичура. И изглежда все още беше полузаспала, ако липсата на отговор на моето затруднение беше някакъв признак.

— Ъхъ, продължавай. — Приглушеният от одеялото глас звучеше уморено.

— Ами това е всичко. Нищо повече не помня.

Когато тя не отговори, аз погледнах към нощницата, с която бях, и се опитах да събера поне някакви спомени. Какво се случи? Как се оказах тук? И къде е това „тук“?

Обърнах се и погледнах през прозореца на апартамента. Там, навън, цареше хладна градска нощ. Разгледах светлините на уличните лампи и тъмните очертания на издигащите се до тях сгради, но сега всичко беше различно. Бетонните постройки изглеждаха далечни и размити. Леещата се от лампите светлина беше призрачна, сякаш нереална. Въобще така беше с всяка светлина, освен тази, която излизаше от жената. Осъзнах го, когато отново погледнах към нея.

Читать дальше →