Ръката на Сатаната

Начало книги

Прохладният бриз полюшваше листата на палмите по зелената ивица между двете платна на крайбрежния булевард и те сякаш танцуваха, увлечени от жизнерадостния ритъм на града в летния сезон. Слънцето потъваше зад крайбрежната ивица и в старинните фенери по лъкатушещия „Промнад дез Англе“ блещукаха светлини, които къпеха Ница в сияйния блясък на диамантена тиара. Безброй отражения трептяха като пламъци в развълнуваните води на Средиземно море.

Туристите напускаха на групички плажа „Нептун“, където вместо пясък имаше килим от сиви камъчета. Върху тях се стелеха сини платна, където се излежаваха най-упоритите плажуващи.

По тротоарите се тълпяха хора, които се връщаха към хотелите и квартирите, чуваха се безгрижни разговори и смях.

Тревогата в очите на русия мъж, който се движеше по алеята, контрастираше със спокойната атмосфера на летния сезон в големия град на Лазурния бряг. Мъжът смутено хвърли поглед назад и ускори ход, след секунди почти се затича по широкия тротоар, заобикаляйки туристите, които се изпречваха на пътя му. Внезапно изскочи на платното и едва не попадна под гумите на черен мерцедес, а след това се размина на косъм с един астън мартин металик, който идваше от другата страна, но някак си успя да се изплъзне от автомобилите, които се разминаваха по шестте ленти на крайбрежния булевард, и въпреки явната си напрегнатост стигна без повече инциденти до отсрещния тротоар. Мъжът премина в бяг и профуча край вратата на „Негреско“[1], без да спре поглед върху великолепната фасада с обли ъгли и купол в розово и зелено на великолепната бяла сграда, която приличаше на парче слонова кост, вмъкната в „Промнад дез Англе“.

Читать дальше →