Кодекс 632

Начало книги

Старият историк не знаеше, не можеше да знае, че му остават само четири минути живот.

Асансьорът на хотела го очакваше със зейнали врати и той натисна копчето за дванайсетия етаж. Кабината тръгна и човекът се погледна в огледалото. Стори му се, че с него е свършено; видя голото си теме, имаше коса само зад ушите и на тила, и то съвсем оредяла, побеляла като сняг, бяла като рехавата му брада, която покриваше слабото му изпито лице, набраздено от дълбоки бръчки; отвори уста и разгледа кривите зъби, потъмнели и пожълтели, с изключение на имплантираните, единствените, излъчващи снежнобяла свежест.

Три.

Едно леко иззвъняване бе начинът, по който асансьорът му извести, че са пристигнали до целта, и моли пътникът да излезе и да посрещне смъртта, защото той, асансьорът, има други гости за обслужване. Старецът стъпи в коридора, зави наляво, потърси с дясната си ръка ключа в джоба и го намери — бяло пластмасово картонче с името на хотела от едната страна и тъмна ивица от другата; ивицата съдържаше ключовия код. Старецът постави картончето в цепнатината на вратата, светна зелена светлина в бравата, той завъртя топчестата дръжка и влезе в стаята.

Читать дальше →