Последната тайна

Начало книги

Приглушен звук привлече вниманието на Патрисия.

— Кой е там?

Стори й се, че шумът идва от Sala Inventario Manoscritti2, съседна на Sala Consultazioni Manoscritti3, където се намираше, но нищо особено не се случи. Книгите мълчаливо лежаха върху изящно изработените рафтове на Ватиканската апостолическа библиотека, сякаш приспани от сянката, която нощта разстилаше по прашните им корици. Макар това да беше най-старата библиотека в Европа, а вероятно и най-красивата, тази нощ над мястото тегнеше мрачна, почти зловеща атмосфера, като че ли някаква скрита заплаха витаеше във въздуха.

— Ay, madre mía!4 — прошепна Патрисия и тръсна глава, за да прогони необяснимия страх, който я обземаше на моменти.

„Гледам прекалено много филми“, каза си тя. Може би са били стъпките на чиновника. Хвърли поглед към часовника; стрелките показваха единадесет и половина вечерта. Необичаен час за проучвания в библиотеката, но Патрисия Ескалона беше лична приятелка с prefetto5 монсеньор Луиджи Витербо, когото бе посрещнала в дома си в Сантяго де Компостела по време на поклонническото му пътуване през 2010 година. Изпаднал в мистична криза, тогава монсеньор Витербо бе решил да измине Камино де Сантяго и благодарение на техен общ приятел се бе озовал пред вратата на историчката. Бе улучил точния момент; Патрисия го обгради с внимание и любезност, като го настани в дома си, красив апартамент, удобно разположен в малка уличка точно зад катедралата.

Читать дальше →