Еврика

Начало книги

Ако си ченге, най-доброто, на което можеш да се надяваш, е да работиш с човек като Скай Агаси. На това и на хубава жена, която да те обича. Мислех си и за двамата, докато лежах в болницата и гледах как морфинът се стича капка по капка в ръката ми. Първо се образуваше мъничко мехурче, после то се превръщаше лека-полека в капка, която тихо се търкулваше в тръбичката. Питах се колко ли време ще мине, докато капката се добере по вените ми до мозъка, когато в стаята влезе лекарят.

Казваше се Мийзъл — дребосък с будни очи и прошарена коса, падаше си веселяк, което при така стеклите се обстоятелства бе добре дошло. Спомнях си смътно, че съм го видял предната вечер, когато ме приеха в болницата в Лос Анджелис. Стискаше под мишница голям плик.

— Добро утро, сержант Банън — поздрави той. — Как сте?

— Изтръпнал съм целият.

— Чудесно. Ако това ви притеснява, повикайте сестрата — тя ще врътне кранчето и ще спре тая чудесия тук.

Читать дальше →