Войнико, не питай!

Начало книги

„Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев…“ — така започва Омировата „Илиада“. Тази история е на три хиляди и четиристотин години.

А разказаното тук е историята на моя гняв. Аз, землянинът, въстанах против населението на два свята, така нареченото Сдружение — Хармония и Асоциация. И това не е история за някакъв незначителен гняв. Защото аз — както и Ахил — съм човек от Земята.

Учудени ли сте? Особено сега, в наши дни, когато синовете на по-младите светове са по-високи, по-изкусни и по-силни от нас, жителите на Старият свят? Значи знаете малко за Земята и за нейните синове.

Оставете вашите млади светове и поне веднъж се върнете на първичната планета. Докоснете я с почит и благоговение. Тя все още е тук и си е същата. Нейното Слънце все така огрява водите на Червено море, разтворило се пред Божите чеда. Ветровете все още духат през Термопилите, където Леонид с триста спартанци е удържал ордите на персийския цар Ксеркс и по този начин е променил историята. Тук хората са се борили и умирали, раждали и погребвали своите близки, строили са преди пет хиляди години, когато дори не са мечтали за вашите светове. Да не би да мислите, че петдесет века, поколение след поколение, под едно и също небе, не са оставили никакви особени следи в нашите тела, в кръвта и душите ни?

Читать дальше →