Генетичният генерал

Начало книги

Юношата беше странен и го осъзнаваше. Много пъти беше чувал по-възрастните — майка, баща, чичо, офицери от Академията — да говорят за това и многозначително да поклащат глави. Беше свикнал с този факт за кратките осемнадесет години от живота си. Мина покрай пустите площадки за излитане и се уедини в очакване на тържеството по случай завършването на Академията. Предстоеше му да се завърне в къщи. Трябваше да признае собствената си странност — не само в очите на другите, но и в своите.

Веднъж дочу разговор между началника на Академията и преподавателя по математика:

— Странен момък — каза началникът. — Не знаеш какво да очакваш от него.

Щеше да се завърне у дома, където го чакаше семейството. Но все още не бе избрал пътя, по който да върви. Сигурно са убедени, че няма да избере „отказ от Напускането“. Но защо? Никога не им беше давал повод да се съмняват. Той беше дорсаец. Майка му беше от рода Кенуик, а баща му — от рода Грим. И двете фамилии бяха толкова стари, че произходът им се губеше някъде в предисторията на планетата-майка. Несъмнено беше храбър и честен. Имаше най-добър успех от целия клас. Всяка капка кръв, всяка кост беше наследена от поколения професионални военни. Нито веднъж петното на безчестието не се е докосвало до семейството им и никой от него не е извършвал постъпка, от която после да се срамува. И въпреки това се съмняваха.

Читать дальше →