Патрул във времето

Начало книги

— … Работата, както вероятно се досещате — обясняваше мистър Гордън, — е малко необичайна, а освен това има строго поверителен характер. Надявам се, че умеете да пазите тайна?

— По принцип да — отвърна Менс Еверард. — Разбира се, зависи от естеството на тайните.

Гордън се усмихна, без да отлепва устни. Еверард виждаше за пръв път толкова странна усмивка. Събеседникът му имаше чудесно колежанско произношение и носеше строг делови костюм, но нещо в него издаваше чужденеца. Не беше само заради съчетанието от мургаво гладко лице, тесни азиатски очи и правилен нос. Но какво тогава?

— Да не ме помислите за шпионин — пошегува се той.

Еверард се засмя смутено.

— Простете, ако така ви се е сторило, но сигурно и аз, като повечето мои съотечественици, съм заразен от тази истерия. Честно казано, никога досега не съм бил в досег със секретна информация. Вашата обява ме заинтригува с предложението за задгранични командировки… Нали разбирате, обстановката сега е такава… не ми се иска да си загубя паспорта…

Читать дальше →