Доклад на малцинството

Начало книги

„Оплешивявам… — неочаквано си помисли Андертън. — Оплешивявам, надебелявам и остарявам“. Тази мисъл му хрумна веднага, щом погледна младия човек, влизащ в кабинета му. Но, разбира се, комисарят нищо не каза на глас. Просто отдръпна креслото си, решително се изправи и излезе иззад бюрото с дежурна усмивка, протягайки ръка.

— Уитлър? — колкото се може по-приветливо се осведоми той, стискайки енергично ръката на младия блондин и усмихвайки се още по-широко с престорена дружелюбност.

— Тъй вярно! — откликна онзи с ответна усмивка. — Но за вас, комисарю, съм просто Ед. Тоест, ако и двамата не обичаме празните формалности, както се надявам.

Изражението на младото самоуверено лице не оставяше съмнения, че въпросът е изчерпан веднъж завинаги: отсега нататък ще има само Джон и Ед, добри приятели и колеги от самото начало. Андертън побърза да смени темата, игнорирайки твърде дружелюбната увертюра.

— Как пътувахте, имаше ли проблеми? Някои ни търсят твърде дълго.

Читать дальше →