Кръвта на другите

Начало книги

Когато отвори вратата, всички погледи се насочиха към него.

— Какво има? — попита той.

Лоран бе яхнал един стол пред огнището.

— Трябва да знам дали е решено за утре сутринта — каза той.

Утре. Огледа се. Стаята миришеше на пране и на зелева чорба. Мадлен пушеше, опряла лакти на покривката. Пред Дениз имаше книга. Бяха живи. За тях тази нощ щеше да има край; щеше да има зора. Щеше да съмне.

Лоран го погледна.

— Не можем да чакаме повече — тихо каза той. — Трябва да съм там в осем часа, ако изобщо отида.

Говореше бавно и отчетливо, като на болен.

— Естествено.

Знаеше, че ще трябва да отговори, а не можеше да отговори.

— Виж, ела да се видим, като се събудиш. Трябва само да почукаш. Имам нужда да размисля.

— Дадено. Ще почукам към шест часа — каза Лоран.

— Как е тя? — попита Дениз.

— В момента спи — каза той и се отправи към вратата.

— Обади се, ако ти потрябва нещо — каза Мадлен. — Лоран ще отиде да си почине. Но ние сме тук цяла нощ.

Читать дальше →