Мостът на Дрина

Начало книги

В по-голямата част от своето течение река Дрина минава през тесни клисури сред стръмни планини или през дълбоките каньони на отвесно изсечените си брегове. Само на няколко места по течението бреговете й се разширяват в открити долини и образуват, било от едната, било от другата страна на коритото, слънчеви, ту равни, ту вълнообразни местности, удобни за обработване и заселване. Такова разширение има и тук, при Вишеград, на мястото, гдето Дрина с рязък завой избликва от дълбокото и тясно ждрело между Буткови скали и Узавнишките планини. Завоят, който Дрина прави тук, е необикновено остър, а планините са толкова близо, че приличат на затворен масив, от който реката извира направо, като от мрачен зид. Но изведнъж планините се разместват в неправилен амфитеатър, чиято най-голяма дължина не е повече от петнайсетина километра по въздушна линия.

На това място, гдето Дрина с цялата тежест на своите зелени и пенливи водни маси избликва от затворения наглед масив на черните и стръмни планини има голям, стройно изграден от камък мост с единайсет широки свода. От тоя мост като от основа се разтваря ветрилообразно цялата вълниста долина с вишеградската „касаба“ и нейната околност, със селцата, полегнали в гънките на възвишенията, които са покрити с ниви, пасища и сливаци, кръстосани със синори и плетове, осеяни с горички и редки купчинки чер бор. Така, като се гледа от дъното на кръгозора, изглежда, че от откритите сводове на моста тече и се разлива не само зелената Дрина, но и цялата тази слънчева и питомна земя с всичко, което е по нея, и с южното небе над нея.

Читать дальше →