Повелителката на Авалон

Начало книги

Монс Граупиус — планина в Шотландия, където Агрикола разбива окончателно британската съпротива срещу римското нашествие

Портус Адурни — гр. Портсмут

Рутупие — гр. Ричбъроу, графство Кент

р. Сабрина — р. Севърн

Сегедунум — гр. Уолсенд, графство Нортумбрия

Сегонциум — гр. Кернарвон в Уелс

Сорвиодунум — Олд Сарум до Солсбъри

р. Тамесис — р. Темза

о-в Танатус — о-в Танет

Слънцето клонеше към залез и позлатяваше тихите води в долината на Авалон. Тук-там зеленикавокафяви туфи трева надничаха над спокойната вода — неясни очертания в трептящата мъглица, която сега, в края на есента, лежеше постоянно над мочурищата дори в ясни дни. В самия център на хълмистата долина се издигаше най-високият хълм. Челото му бе увенчано с кръг от изправени камъни.

Кайлеан се взираше във водата. Синьото наметало, каквото носеха само Старшите жрици, се бе отпуснало в неподвижни дипли около тялото й. Тя чувстваше как покоят наоколо облекчава умората, натрупана в продължение на петте дена път. Струваше й се, че това пътуване — от пепелта на кладата във Вернеметон до самото сърце на Летните земи — бе отнело цял човешки живот.

Читать дальше →