Неизчезваща

Начало книги

Сънят се яви за пръв път по време на втората ми седмица в Търмънд. Продължи да ме посещава поне два пъти месечно. Предполагам, че има смисъл в това, че той се роди там - зад жужащата електрическа ограда на лагера. Всичко в това място те караше да вехнеш, докато напълно те съсухри. Нямаше никакво значение колко години са минали - две, три или шест. Облечен в зелена униформа, залостен в един и същи монотонен дневен ред, сякаш усещаш как времето спира и започва да дрънчи като разпадаща се кола. Знаех, че остарявам. Зървах беглите отражения на променящото ми се лице в металните повърхности на масите от Столовата. Но поне не се чувствах така. Коя съм и коя бях - това бяха две напълно откъснати едно от друго понятия, които ме оставяха заседнала някъде по средата. На моменти дори се чудех дали все още съм Руби. В лагера нямах име извън колибата си. Аз бях номер: 3285, бях файл, записан на сървър или заключен в сребристосив картотечен шкаф. Хората, които ме познаваха отпреди лагера, вече не си спомняха за мен.

Читать дальше →