Тъмен завет

Начало книги

Кръвта не се отмиваше.

Стичаше се червена, червена, червена по ръцете ми и струите заобикаляха охлузванията по китките ми и коричките на раните по кокалчетата ми. Водата от крана, достатъчно гореща, за да запоти огледалото, трябваше вече да я е разредила до бледорозово и да я е отмила напълно. Но кръвта просто… не спираше да тече. Засъхналите петна по кожата ми отново се съживяваха, разцъфвайки от ръждивокафяво в потресаващо алено. Червени поточета се виеха като змии надолу по умивалника и каналът едва успяваше да ги поглъща.

Тъмнината в тясната стаичка сякаш ме дебнеше, прокрадваше се в периферното ми зрение. Съсредоточих погледа си върху петънцата кръв, полепнали по порцелана като пръснати чаени листенца.

Побързай! наредих си. — Трябва да се обадиш. Трябва да вземеш телефона.

Коленете ми се подкосиха и светът се наклони рязко надолу. Вкопчих ръце в гладкия ръб на мивката, за да не се стоваря на пода. Паянтовата ѝ свръзка със стената поддаде под тежестта ми и простена предупредително.

Читать дальше →