Шифърът на Джеферсън

Начало книги

Конгресът има правото да обявява война, да издава разрешителни за каперство и зарепресалии и да установява правила за пленяване на суша и на море.

Конституция на САЩ, член I, параграф 8, ал. 11

Вашингтон, 30 януари 1835 г.

11:00 ч. Сутринта

Президентът Андрю Джаксън погледна насочения в гърдите му пистолет. Странна, но все пак позната гледка за човек, който почти цял живот беше воювал. Току-що бе напуснал ротондата на Капитолия и сега крачеше към източния портал. Настроението му беше в тон с мрачния ден навън. Придвижваше се с помощта на своя финансов министър Леви Удбъри и на верния си бастун. Тази година зимата беше сурова и се отразяваше зле на мършавото му шейсет и седем годишно тяло. Мускулите му бяха необикновено сковани, а белите му дробове – постоянно задръстени.

Беше напуснал Белия дом само защото искаше да се сбогува с един стар приятел. Уорън Дейвис от Южна Каролина бе изкарал два мандата в Конгреса, веднъж като демократ, подкрепящ Джаксън, и втори път като нулификатор. Неговият противник и бивш вицепрезидент Джон К. Калхун беше създал партията на нулификаторите, чиито членове смятаха, че всеки щат трябва сам да избере на кои федерални закони да се подчинява. За Джаксън това беше пълна глупост, дяволска работа. Ако това се случеше, държавата със сигурност щеше да се разпадне, което може би беше истинската цел на тези хора. Слава богу, че в Конституцията беше изрично записано единно управление, а не някаква свободна лига, чиито членове правят каквото им хрумне.

Читать дальше →