Александрийската връзка

Начало книги

Търпението на Джордж Хаддад бе на изчерпване. Пленникът му имаше смуглата кожа, орловия нос и хлътналите кафяви очи на сириец или ливанец. Също като него. Но у вързания за стола мъж имаше и нещо друго, което Хаддад не харесваше.

— Питам за последен път. Кой си ти?

Войниците на Хаддад бяха хванали непознатия преди три часа, точно на зазоряване. Вървял сам, невъоръжен. Което бе глупаво. Откакто през ноември англичаните бяха решили да разделят Палестина на две държави — арабска и еврейска, войната между двете страни не спираше да бушува. И въпреки това този глупак бе влязъл право в арабското укрепление, без да окаже каквато и да било съпротива, и не бе продумал нито дума, откакто го бяха вързали за стола.

— Не ме ли чуваш, малоумнико? Попитах кой си. — Хаддад говореше на арабски — език, който човекът явно разбираше.

— Аз съм Пазител.

Отговорът очевидно не беше разбран.

— Какво значи това?

— Ние сме Пазители на знанието.

Читать дальше →