Парижка вендета

Начало книги

Генерал Наполеон Бонапарт слезе от коня и вдигна глава към пирамидата. Зад нея се издигаха още две, но тази беше най-величествената.

Каква чудесна награда за победата му!

Вчерашният поход на юг от Кайро през ниви, прорязани от кални напоителни канали, а после по преките пътеки сред пясъците, беше завършил успешно. Придружаваха го двеста въоръжени мъже, тъй като проникването толкова навътре в територията на Египет беше трудно и опасно начинание. В момента контингентът се намираше в лагер на около километър и половина от пирамидите. Дългият ден се беше оказал изключително горещ и той нарочно изчака залеза, за да се насочи насам.

Преди петнайсет месеца корабите му бяха акостирали близо до Александрия. Бяха стоварили на брега 34 000 войници, 1000 оръдия, 700 коня и 100 000 броя снаряди. Армията му светкавично се бе насочила на юг и бе превзела столицата Кайро, лишавайки врага от възможността да окаже някаква съпротива. После, недалеч оттук, бяха разбили и разпръснали мамелюците във величава битка, която той нарече „Битката за пирамидите“. Яхнали великолепни жребци, хилядите живописно облечени бойци, бивши турски роби, които бяха управлявали Египет петстотин години, представляваха внушителна гледка. Наполеон все още усещаше острата миризма на барут и чуваше грохота на оръдията, острия пукот на мускетите и писъците на умиращите. Неговите бойци, повечето от които ветерани от кампанията в Италия, се бяха сражавали храбро. Бе загубил двеста французи, а бе пленил буквално цялата вражеска армия, завладявайки Долен Египет. Или, както беше написал един репортер: Шепа французи покориха една четвърт от света.

Читать дальше →